* * *

Янка разговаря с гората

Остана Янка сираче
със едно братче Иванчо.
Расте Иванчо, порасте,
чуди се Яна, мая се
на какъв кяр да го даде.
Дала го Янка овчарче,
овчарче чуждо аргатче -
на бащина му занаят.
Станал е чутен кехая,
спечели чутно имане.
Де го хайдути зачули,
хайдути върли душмани,
че са Иванчо фанали,
назад му ръце вързали,
че го завели, завели
в едно ми доле дълбоко.
В неделя Янка венчали,
венчали, разделили ги,
в понеделник рано подрани
сладка ракия залива.
Като е Янка разбрала,
че Иванчо хайдути фанали
фърлила дрехи венчални,
облякла дрехи юнашки,
напаса чифте пищове,
препаса сабя френгия.
Че влезе в тъмни яхъри,
изкара конче хранено,
със бял го ориз назоби,
с ройно го вино напои.
Нарами пушка бойлия,
че са на конче преметна,
че си кончето припусна,
отиде в гора зелена.
Като през гора минава,
откъсна лихче крушово,
с крушово лихче засвири,
листеца свири, говори:
- Горо льо, горо зелена,
и ти, водо льо, студена,
видя ли, горо, видя ли,
от тук хайдути да минат,
да водят чутно овчарче,
моето братче Иванчо?
Нито се гора обади,
нито се вода обади,
птичка се Божа обади:
- Йенке ле, булка хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Да знай гората да дума,
гората, Йенке, я върви,
премини гора зелена,
премини поле широко,
ще стигнеш доле дълбоко.
В долето, Йенке, хайдути
със твойто братче Иванчо,
върли го мъки мъчаха:
на ръце - тек белезници,
на врата - ситни синджири.
По-скоро конче припускай,
да идеш да ги завариш,
че са сичките заспали.
Янка си конче припусна,
премина поле широко,
отиде в доле дълбоко -
сичките, холън, заспали,
Иванчо диван стоеше.
Слязла е Янка от конче,
измъкна сабя тънинка,
че им главите изряза,
на Иванчо ръце откова,
и му й синджири фърлила,
и го на конче покачи,
и си го у тях заведе.
Фърлила дрехи юнашки,
облече дрехи булчински.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.