* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушово листе свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, Рила планино,
вижда ли, горо, хайдути?
Нивга гора не дума,
ала на Янка продума:
- Виждах ги, Янке, виждах ги,
вчера от тука минаха
Кара Атанас войвода
и твоето братче Иванчо,
че той им беше байрактар.
Халал им струвам всичкото,
дето ми вода пиеха
и ми тревата тъпчеха,
водата тече - пак вода,
тревата расте - пак трева,
едно им халал не струвам,
дето ми ели кършеха
и ги на хурки правеха,
и на моми даваха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.