|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
видя ли, горо, видя ли
Кара Атанас войвода?
Пиленце от усой изпищя
и то на Янка продума:
- Янке ле, мома хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Ако би гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не би тя крила хайдути.
Янка се назад обърна -
ето Кара Атанас войвода,
с негова вярна дружина
и с нейно братче Иванчо.
На чела им лъвски знаци,
от чисто си злато светят.
На кръст им чифте пищови,
от чисто си сребро блестят.
Като ги Янка видяла,
тя на гората пак дума:
- Горо ле, горо зелена,
горо ле, горо хубава,
разпусни клони високи,
я развий листи широки,
направи сенки дебели,
че из тебе ходят, горо ле,
все отбор млади юнаци
за чест и слава на България,
за свобода на Отечеството.
Писарево, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|