|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка през гора вървеше,
с крушово листче свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
видя ли, горо, хайдути,
Кара Танаса войвода
и мойто братче Иванчо?
Птичка изпищя в усое:
- Янке ле, моме хубава,
защо си толкоз глупава!
Ако би гора думала,
не би я пасли овчари,
не би я секли дървари,
не би тя крила хайдути!
Докат си дума издума,
насреща иде дружина,
Кара Танас я водеше,
Иванчо байрак носеше.
Не може да ги познае -
от чисто сребро паласки
златен ятаган на пояс.
Паламарца, Поповско; на сватбена трапеза (СбНУ 61, № 512 - "Янка
пита гората за Кара Танас войвода и братчето си - 4").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|