* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водице студена,
вижда ли, горо, хайдути,
из тебе, горо, да ходят
и мойто братче да водят,
и мойто братче Иванчо?
Гора на Янак продума:
- Не съм ги, Янке, виждала,
най съм ги скришом укрила
из мойте гъсти гъстаци,
ако би я дървари изсекли,
не би ми гора остала,
не мож ми хайдути укрива.
Янка си сълзи ронеше
и на гората думаше:
- Развивай, горо, листето,
направи сенки дебели,
укривай, горо, хайдути,
братчето да ми укриеш,
Иванчо байрактарчето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.