* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
със крушов листец свиреше
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
водо льо, бистра, студена,
ти нили виде, горо льо,
моето братче Иванчо
и пръвно венчило Стояна?
На дърво птичка пееше:
- Енке ле, булка хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Гората учи, не чува,
водата бучи, не дума;
погледни, Енке мари, нагоре,
отгоре идат, мари, юнаци.
Нейното братче там беше
и пръвно венчило Стоянчо,
напреж юнаци вървеше,
син-зелен байряк носеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.