* * *

Янка разговаря с гората

Анка през гора вървеше
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
и ти водица студена,
виждаш ли, горо, хайдути
Кара Атанас войвода
из тебе, горо, да ходи
и мойто братче да води,
мойто братче Иванчо?
Птичка изпищя в усое:
- Анке ле, мома хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава -
ако би гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не би ви крила хайдути
под своя бука зелена.
Още пиленце пищеше,
ето че иде дружина.
Кара Атанас я водеше,
Иванчо байряк носеше;
дълги им пушки на рамо,
златен ятаган на пояс
и двойки пъстри куршуми,
от чисто злато паласки.
Не можеш да ги познаеш
кой юнак им е войвода.
Анка си прибра сълзите,
па ми се викна, провикна:
- Горо льо, горо зелена,
я извий листа широки,
покарай клони високи,
юнаци да ми укриеш,
че имам братче хайдутче
из тебе, горо, да ходи,
отбор юнаци да води.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010