* * *

Янка разговаря с гората

Какво й са чудо сторило,
голяма града Клисура!
Петстотин пушки гръмнаа,
иляда моми паднаа,
сал една Янка остана.
Тя из гора тръгнала,
с крушево перце свиреше
и като свиреше,
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водо студена,
като си стоиш, вижда ли,
даскала Петър да водат?
У сред гората дърво високо
и на дървото славейче,
като пееше, думаше:
- Янке ле, моме хубава,
защо си толкоз глупава?
Гората шумти, не чуе,
водата тече, не слуша.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010