|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка низ гора вървеше,
с крушово листо свиреше,
па на гората думаше:
- Горо ле, горо висока,
видва ли Кара Танаса
и мойто мило братченце,
мило братченце Иванчо -
син зелен байряк да веят,
златена сабля да въртят,
сребърна пушка да носят?
Тамам е Янка това думала,
изпищя птица от усой,
па на Янка си думаше:
- Янке ле, русо момиче,
като си толкоз хубаво,
защо си толкоз глупаво?
Може ли, Янке, гора да дума,
може ли гора да чуе?
Да може, Янке, гора да дума -
не би я секли дърваре;
да може, Янке, гора да чуе -
не би я пасле овчаре!...
Лом; зап. Н. Шопов (Наука. Пловдив, 1881, кн. 1, с. 71 - "Янка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|