* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
и ти, водице студена,
виждаш ли, горо, хайдути,
Кара Атанас войвода
из тебе, горо, да ходи,
и мойто братче да води,
мойто братче, Иванчо?
Птичка изпищя в усоя:
- Янке ле, моме хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава,
ако би гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не би си крила хайдути
под своя букна зелена!
Още пиленце пищеше,
ете и иде дружина,
Кара Танас я водеше,
Иванчо байрак носеше.
Дълги им пушки на рамо,
златен ятаган на пояс,
от чисто злато паласки
и двойки пъстри куршуми -
не можем да ги познаем
кой юнак им е войвода.
Янка си прибра сълзите,
па ми се викна, провикна:
- Горо льо, горо зелена,
я извий листа широки,
покарай клони дебели,
юнаци да ми укриеш,
че имам братче хайдутче,
из тебе, горо, да ходи,
отбор юнаци да води!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010