|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
защо си ми повяхнала,
повяхнала, посърнала?
Дали та слана ослани,
или та жаром пожари?
Гора на Янка думаше:
- Янке ле, булка хубава,
нето ма слана ослани,
нето ма жаром пожари.
Мен ми са вече дотегна
зиме и лете се пълна -
зиме съм пълна с овчаре,
лете съм пълна с хайдуте.
Под сяки габер и чадър,
под сяка крушка и пушка.
Под най-мънинкото габерче,
под него има бял чадър,
я под чадъра седеше
Хаджи Димитър от Сливен,
на коляно му седяше
сестриното му копиле.
Копиле вуйчо думаше:
- Я с тебе, вуйчо, ша дойда,
със тебе байряк да нося,
със тебе сабя да въртя!
Левка, Свиленградско; хороводна - лятно време (СбНУ 61, № 674
- "Хаджи Димитър и сестриното му момче - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|