* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водице студена,
видя ли оттук да мине
Кара Танас ми войвода
и мойто братче да води,
и мойто братче Иванчо?
Гората мълчи, не дума,
на дърво пее пиленце,
то си на Янка думаше:
- Янке ле, булка хубава,
защо си, Янке, глупава?
Да би гората думала,
не би я пасли овчари,
не би я секли дървари,
не би тя крила хайдути.
Дорде пиленце издума,
ето я - иде дружина,
Кара Танас я водеше,
Иванчо байрак носеше.
Като ги Янка видяла,
изтри си Янка сълзите
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водице студена,
разпери клони големи,
разлистни листа широки
дружина да си укриеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.