* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
водице бистра, студена,
горо льо, ще те попитам,
правичко да ми обадиш
хайдути минаваха ли
с Кара Танаса войвода
и с мойто братче Иванчо?
Птичка през гора хвърчеше
и на Енчица думаше:
- Енчице, булка хубава,
хубава, ала глупава,
що питаш, Енке, гората,
гората още водата -
гората нивга не дума,
водата бръмчи - не чува.
Мене попитай да кажа,
правичко, да те не лъжа.
Снощи хайдути минаха,
Кара Танас ги водеше,
Иванчо байрак носеше,
минаха и заминаха,
ала ще да те науча -
да идеш Енке, да видиш
на голямия Бакаджик,
там ще Танаса намериш
и твойто братче Иванчо.
Като го видиш, Енке ле,
от далеч му се поклони,
от близо ръка целуни,
ръката и коляното,
тогаз ще да те послуша,
братчето да ти пусне,
братчето, малък Иванча.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010