* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше,
на гора, още на вода:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водице студена,
видя ли, горо, хайдути
с Кара Танас войводата
из тебе, горо, да ходят
и мойто братче да водят,
моето братче Иванчо?
Птичка в горица пееше
и си на Янка думаше:
- Янке ле, булка хубава,
макар и да си хубава,
ала си много глупава.
Ако би гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не би тя крила хайдути
под нейни листа зелени.
Доде си птичка издума,
ето че иде дружина,
Кара Танас я водеше,
Иванчо байрак носеше,
дълги им пушки на рамо,
златен ятаган на пояс,
от чисто злато паласки
и чифте кобур пищови -
не можеш да ги познаеш
кой им е юнак войвода.
Като ги Янка видяла,
утри си Янка сълзите
и на гората думаше,
на гора, още на вода:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водице, студена,
развивай листи широки,
изкарай клони високи,
направи сянка дебела,
под теб юнаци да седят,
студена вода да пият.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010