|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
- Съньо, мой душманьо,
съньо, кък ме приспа
деня по пладнина,
по довилно време,
довилно, роилно,
та ми либе мина,
та го я не видех!
Горо, тевна горо,
ти дали го виде?
А гора й дума:
- Тоно, назлън Тоно,
я и да го видя,
я го не познавам!
- Горо, той е личен,
зелен байряк носи,
много войска води,
Андрея го думат,
Андрея войвода!
Горо, ко го видиш,
горо, да му кажеш,
кога Тунджа мине,
вода да не пие -
Тунджа мътно тече,
мътно и кърваво!
Кондолово, Мичуринско, дн. Царевско; жетварска, на копан, при
влачене на вълна (СбНУ 61, № 578 - "Тона пита гората за либето си войвода").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|