* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушово листе свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водице студена,
виждала ли си хайдути,
Кара Атанас войвода
и мойто либе да води?
На клонче седи пиленце.
пиленце седи, говори:
- Енке ле, булка хубава,
де са е чуло, видяло
гората, Енке, да дума?
'Ко би гората думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчици,
не би тя крила хайдути.
Майчица, що е рождена,
и тя си чедо изказва
на турци и на симени.
Гората, майка хубава,
скрий ли се в нея хайдутин,
никому нищо не казва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.