|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка през гора, мари, вървеше,
през гора, гора крушова,
с крушов листец свиреше.
Листеца свири и говори:
- Горо ле, горо зелена,
що вехнеш, горо, що съхнеш,
дали те пожар пожари,
или те слана опари?
Птичка ми пее и говори:
- Янке ле, моме хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава -
да знай гората да дума,
няма я секат хората;
да знай водата да дума,
няма я пият хората.
Гората фучи, не чува,
водата бръмчи, отива.
Карнобат, Карнобатско; хороводна (СбНУ 59, № 652 - "Янка
през гора вървеше").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|