* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водице студена,
виждаш ли, горо, хайдути
и Кара Танас войвода
из тебе, горо, да ходи
и мойто братче да води?
Гората мълчи, не дума,
славейче пее усойно:
- Янке ле, мома хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Ако би гора думала,
не би я сякли дървари,
не би я пасли овчари,
не би тя крила хайдути
под нейните буки зелени.
Още славейче пеяло,
ето че иде дружина,
Кара я Танас водеше,
Иванчо байрак носеше.
Тънки им пушки през рамо,
златен ятаган на пояс,
от чисто злато паласки,
със чифте пъстри пищови,
не можеш да ги познаеш
кой юнак и кой войвода.
Янка си сълзи отрила,
виком се Янка провикна:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водице студена,
я развий листи широки,
израсти клони високи,
направи сенки дебели,
че имам братче хайдутин
из тебе, горо, да ходи,
отбор юнаци да води,
да сече наште душмани,
и цариградски султани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.