|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Остана Янка сираче,
без майка Янка, без баща,
с едно братче Иванчо.
Расна Иванчо, порасна,
стана дванайсет годишен.
Янка се чуди и мае
кой е занаят най лесен
там си Иванчо да даде.
Даде го Янка овчарче,
седя Иванчо, що седя,
тъкмо ми девет години
спечелил девет хиляди.
На ум му дойде Иванчу,
че има мила сестрица
да иде да я навиди.
Както през гора вървеше,
срещна хайдушка дружина,
че си с дружина отиде.
Отде е Янка зачула,
че е Иванчо хайдутин
с Кара Танас войвода.
Отиде да ги подири.
Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо, зелена,
водице бистра, студена,
горо ле, ще те попитам,
правичко да ми обадиш:
Хайдути минаваха ли
с Кара Танас войвода
и с мойто братче Иванчо?
Птичка през гора хвърчеше
и на Янчица думаше:
- Янчице, булка хубава,
хубава, ала глупава,
що питаш, Янке, гората,
гората, още водата?
Гората нивга не дума,
водата бръмчи, не чува.
Мен попитай - да кажа,
правичко да те не лъжа.
Снощи хайдути минаха,
Кара Танас ги водеше,
Иванчо байряк носеше.
Аз ще те, Янке, науча -
кат видиш Кара Танаса,
от далеч му се поклони,
от близо ръка целуни -
дано те тогаз послуша
братчето да ти отпусне.
Дорде си птичка издума,
ей я дружина, че иде -
Кара Танас я водеше,
Иванчо байряк носеше,
дълги им пушки на рамо,
златен ятаган на пояс
и чифте седеф пищови.
Янка се виком провикна:
- Горо ле, горо зелена,
я развий листи широко,
изкарай клони високо -
направи сянка дебела,
че имам братец хайдутин
под твойте сенки да ходи,
отбор юнаци да води!
Ичера, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|