* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
криеш ли, горо, хайдути
из тебе, горо, да ходят
и мойто братче да водят,
и мойто братче Иванчо?
Още си дума думаше,
птичка изпищя в усойка:
- Янке ле, моме хубава,
защо си толкоз глупава?
Ако би гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не би тя крила хайдути!
Ето че иде дружина,
Иванчо байряк носеше,
дълга му пушка през рамо,
златен ятаган през кръста
и тези пъстри пищоли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.