|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка през гора вървеше,
с крушев си листец свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
вижда ли, горо, хайдути
из тебе, горо, да ходят
и мойто братче да водят,
мойто братче Иванчо?
Дорде си Янка издума,
ей дружината че иде.
Кара Танас я водеше.
Иванко байрак носеше,
дълги им пушки на рамо,
посребрен нож на пояс
от чисто злато паласки,
и двойни пъстри пищови,
не можеш да ги познаеш
кой ми е юнак войвода.
Янка си отри сълзите,
па ми си викна, провикна:
- Горо ле, горо зелена,
изкарай клони високи,
развивай листа широки,
направи сянка дебела,
че имам братец войвода,
под твойте сенки да ходи,
отбор юнаци да води!
Градец, Котленско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|