* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушаво листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена
и ти водице студена,
като сте тука на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
вижда ли, горо, хайдути,
из тебе, горо, да ходят,
моето братче да водят,
моето братче Иванчо.
На клонче пиле-славейче
то си на Янка думаше:
- Янке ле моме хубава,
защо си толкоз глупава.
Ако бе гора думала,
не би я сели дървари.
Ако бе вода думала,
не би я пили овчари.
Вечер хайдути минаха,
твоето братче водеха.
То най-напред вървеше
и си байрака вееше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.