|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка през гора вървеше
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
ходят ли, горо, из тебе,
из тебе, горо, хайдути.
Гората мълчи, не дума,
водата шуми, не чува,
кукувичката кукува,
ето дружина пристигна,
Кара Танас я води,
Иванчо им байряк носеше.
Тогас се Янка провикна,
провикна и запяла:
- Горо ле, горо зелена
и ти вода студена,
я расни, горо, порасни,
издигни върхи високи,
разпери клони широки,
че покрий доли дълбоки,
че ази имам, горо ле,
из тебе, горо, да ходи,
мойто братче Иванчо,
Иванчо Байрактарчето.
Горно Александрово, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|