|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка през гора вървеше,
през буйна гора зелена,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо льо, буйна зелена,
кат растеш, горо, край пътю,
кат седиш, горо, кат гледаш,
видя ли, горо, видя ли
оттук хайдути да минат?
Най-напред върви, вървеше
войводата им млад Стоян,
млад Стоян - моят мил братец,
син-зелен байряк развява.
Стичка от гора изпищя:
- Яно ле, Янолинке ле,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Да бе гората думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не би тя крила хайдути!
Драганово, Горнооряховско (Иванчев, П. Песенна съкровищница (Народни
песни от Драганово, Горнооряховско). В. Търново: Фабер, 2005, с. 208 - "Янка
през гора вървеше").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|