|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка през гора вървеше,
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
видяла ли си, горо ле,
Кара Танаса войвода
с негова вярна дружина
и моето братче да води,
моето братче Иванчо?
Гората мълчи, немее.
Сал птичка в усои пееше,
ощи на Янка думаше:
- Янке ле, булка хубава,
много си, Янке, хубава,
ала си много глупава.
Ако би гората думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари
и не би крила юнаци.
Снощи през гора минаха
Кара Атанас войвода
с негова вярна дружина.
Твоето братче Иванчо,
то им байрака носеше.
Дълбоки, Старозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|