* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Виждаш ли, горо, хайдути,
през тебе, горо, да ходят,
отбор юнаци да водят
и мойто братче Иванчо?
Гората мълчи, не дума,
пиле славейче продума:
- Янке ле, моме хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
'Ко би гората думала,
не би я сякли дървари,
не би я пасли овчари.
Още пиленце пееше
и ето идат хайдути.
Кара Танас ги водеше,
Иванчо байрак носеше.
Я кат ги видя, Янке ле,
бързо си утри сълзите,
викнала Янка, запяла:
- Горо ле, горо зелена,
ти развей листи широко,
разклони клони високо,
че имам братче хайдутче,
из тебе, горо, да ходи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.