|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
видяла ли си, горо ле,
Кара Танас войвода
из тебе, горо, да ходи,
отбор юнаци да води
и мойто братче със него?
Гората мълчи не дума.
Догде си Янка издума
и се дружина зададе,
нейното братче най-напред
ален си байрак ветрее.
Янка си сълзи изтрила
и на гората продума:
- Горо ле, горо зелена,
развий се, горо, разклони,
широки листя направи,
да стане сенка дебела,
юнаци подслон да имат.
Айтос (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|