|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубави моми бели крака мият
Ах, дано даде Господ, нане, суша да настане,
суша да настане, реки да пресъхнат,
реки да пресъхнат, реки и езера,
реки и езера и таз Алтън Панега,
та да мога да отида в пусти Луковит,
Луковитско чудо нийде в света нема!
Луковитски моми бели платна перат,
бели платна перат, шити поли дигат,
шити поли дигат, бели крака мият.
Една се друга питат, чий са крака най-бели.
На най-малкото помакинче - неговите крака,
неговите крака, те са най бели,
те са най-бели и са най-дебели.
Ах, луковитско чудо никъде го нема.
Долна Митрополия, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ); смесена с мотива
за ловчанските моми.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|