* * *

Хайдушка сватба

Прочули ми се, зачули,
много големи кярове,
долу ми в равна Добруджа.
Чолак Недялчо войвода,
той си момчета събира,
все млади, все неженени,
да нямат майки да плачат,
да нямат булки да жалят.
Не ги заведе Недялчо
в тая ми равна Добруджа,
най ги заведе Недялчо
в Сливенските балкани.
Ходили момци, скитали,
ходили, хайдутували,
нямали никакви кярове.
Тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета думат Недялчо:
- Недялчо, храбри войводо,
ний не щем тука да стоим,
ний ще си всички отидем
по наш'те мили домове.
Чолак Недялчо войвода,
той на момчета продумва:
- Стойте, момчета, чакайте.
Едного булка ще сторим
и ще го в Сливен изпратим,
от паша пари да вземе.
Избирали са ми, отбирали,
Чолак Недялчо избрали,
Недялчо булка сторили.
Ах, че се Недялчо облече
в дрехи Недялчо, булченски.
Запаса сабя под поли
и си за Сливен потегли.
Като си в Сливен отиде,
право при пашата отиде
и на пашата говори:
- Хей гиди, пашо сливенски,
ази съм булка под було,
вчера ми беше сватбата.
Ах, тоз Недялчо Чолака,
той ми сватбари изби,
само се ази отървах
и дойдох да ти се оплача
от тоз Недялчо Чолака.
Бърза си заповед да издадеш,
всички пътища да завардите,
Недялчо Чолака да хванете.
Кат зачу паша тез думи,
строго си заповед издаде
до неговите верни гавази.
Бързо войската строили
и си вънка излезли,
всички пътища завардили,
само си паша остана,
с булка да се разправя.
Нали са двама останали,
той рече с булка да играе.
Пресегна да я целува,
целува и да я прегърне,
прегърне, още целуне.
А че са се двамка сборили,
булката излязла по-яка,
че си пашата удари
и на земя повали.
Че бръкна булка под поли,
че извади сабя френгия
и на пашата продума:
- Хей гиди, пашо сливенски,
туй не е булка под було,
а най е Недялчо Чолака.
Я ставай, пашо, та давай,
китка ключове я давай,
от долни, горни конаци.
Че аз имам много юнаци,
парите да им разделя.
Бързо пашата стана,
отвори долни, горни конаци,
а че си на Недялчо пари той даде.
Като си Недялчо пари взима,
той при момчета отиде
и на момчета продума:
- Вземайте, момци, вземайте,
кой колкото може да носи,
това за наш'те кярове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010