* * *

Хайдушка сватба

Рано е слана паднала,
та осланила гората
и на гората шумата,
и по полето тревата.
Чуди се Вълчан, мае се,
къде дружина да скрие.
Той си дружина събира,
редом ги наред нарежда
й ги в лице поглежда.
На кому е мъжко сърцето,
ала му е женско лицето,
невеста да го направят,
а другите - стари сватове,
та буйна сватба да вдигнат,
та през София да минат,
в Стара планина да идат,
че там е шума зелена,
юнаци да си закрие.
Наред ги на лице разгледал,
на Стайко е женско лицето.
Стайко невеста направиле,
а младоженец Вълчан войвода,
а другите - стари сватове.
Девет са гайди писнали,
и към София тръгнали.
Като София стигнали,
девет са гайди писнали,
юначко хоро друснале.
Моми при невеста играле
и си на мома думале:
- Глей ква е убава невеста,
а колко й корави ръцете,
и кви са й кирливи сватовете?!
Никой си Стайко не позна,
ни Вълчан млада войвода.
От дек се зело циганче,
циганче, черно катунче,
то си е Стайко познало
и Вълчан млада войвода.
И при пащата отишло,
и на пашата казало:
- Де гиди, пашо ефенди,
вие си Стайко дирите
по гори и по балкани.
Сега е Стайко в София,
в София, насред чаршия.
Девет са гайди писнали,
юначко ооро друсале.
Стайко е млада невеста,
а Вълчан младоженика.
Паша се люто разлюти.
Събрал паша гавазе
и ги изпраща на сватбата,
сватбата да засичат,
булката да си уловят
и при пашата да я заведат,
дарбица да й подари.
Гавазе сватба засичат
и булката при пашата завеле.
Пашата на булка думаше:
- Я си подигни булото,
в лицето да те разгледам,
и аризма да ти арижа,
що ми се в джоба намери.
- Де гиди, пашо ефенди,
де гиди, глава голема,
лесно ли се сватба запира,
лесно ли се булка улавя?
И го в лицето поглежда,
извадил сабя френгия
и на пашата говори:
- Де гиди, пашо ефенди,
я си навеждай главата,
леко да я отрежа,
та миндере да не кървавиш.
Паша си Стайко молеше:
- Прости ми, Стайко байрактар,
я ще ти Стайко харижа,
мойта щерка за булка,
и всичко ще ти харижа -
от Цариграда до Сръбско.
Стайко пашата продума:
- Де гиди, пашо ефенди,
де гиди, глава голема,
аз не ща либе турчанка,
я си имам либе българка.
Я ела, пашо, с мене,
със злато да те заровя,
нищо ти не искам,
ами си глава навеждай,
по-лесно да я отрежа,
та миндере да не кървавиш.
Та му главата отреза.
В десна си ръка сабя държеше,
а в лева главата носеше.
Като навънка излезе,
наред гавазе губеше,
та си на сватба простигна.
Буен са огън наклале,
пашова глава да изгорат.
Доде глава изгоре -
Стара планина стигнале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010