|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка сватба
Паднала й слана есенна
изгорило, изсушило
и на полето тревата,
и на гората листата.
Само едно дърво останало
яворово и габарово.
Всички са хора чудиха
как туй дърво останало
да не го слана ослани.
Като видели хората
под дърво върли
Марин и Кольо двамата.
Марин на Кольо думаше:
- Кольо ле, братко Кольо ле,
нещичко ще ти кажа,
ти ще, братко, послушаш.
Я надуй, братко, гайдата,
аз ще развея байряка
и ще са на хоро слеземе,
ти като свириш с гайдата
всичките наред да гледаш,
кой има кьосе мустаци,
кой има лице моминско,
кой е за булка приличен -
него ще булка направим,
направим, ще сторим,
голяма ще сватба вдигнем
в Идерне село голямо,
на паша глава ще вземем.
Великово, Генералтошевско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|