|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка сватба
Пустата слана есенна
рано ми, рано подрани.
Пустата слана есенна
рано ми, рано попари
и на момите цветята,
и на полето тревата,
и на гората листата.
Сал едно дърво остави,
дружина да се подслони.
Дойчин войвода думаше:
- Дружино, вярна сговорна,
ставайте един по един
да видим леле, да видим
кой носи лице моминско,
кому е тънка снагата,
невяста ще го направим,
през турска войска да минем.
Иванчо момче хубаво,
то носи лице моминско,
то носи снага хубава,
него невяста сторили,
през турска войска минали.
Велчево, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|