* * *

Хайдушка сватба

Посъбрал Станко, Станко льо,
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
със седем бели байряка.
Седнали да ядат и пият,
те като яли и пили
един си друг думали:
- Ний като ядем и пием,
как ще през Солун да минем?
Станко дружиина думаше:
- Дружина, вярна събрана,
и туй ли още не знаете,
и туй ли да ви науча?
Гледайте, холан, подбирайте,
кой има хубост за булка,
него ще булка направим,
а другите - зълви и девери!
Гледали холан, избирали,
Станко за булка избрали.
Като през Солун минали,
зълвенско хоро играели;
пустите моми солунки,
те се на хоро ловяха,
ловяха и се пущаха,
една си друга думаха:
- Какви са тези зълви,
рРъце им твърде дебели,
една на друга не мязат?
Никой си сватба не позна,
най-подир мина арапче,
то си Станко познало.
Бързо при паша отиде
и на пашата думаше:
- Таз не е сватба никаква,
този е Станко войвода
със седемдесет юнака.
Пашата хабер изпрати,
сватбата назад да върнат,
булка при паша да иде,
да му ръката целуне -
дарове да я дари.
Булка при паша отиде
и му ръката целуна,
че вдигна булските дрехи,
извади сабя френгия,
че му главата отряза;
по скоро навън излезе
и се изясно провикна:
- Дружина вярна, сговорна,
бягайте кой де види,
ний ще се сберем
на връх Стара планина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010