* * *

Хайдушка сватба

Прочули ми се, зачули,
много големи кярове,
там долу в Добруджата.
Чолак драгоман Неделчо,
той момчета събира,
момчета млади сираци,
да нямат майки да плачат,
да нямат булки да жалят.
Не ги Неделчо заведе
там долу в равна Добруджа,
най ги Неделчо заведе
в Сливненските балкани.
Ходили, хайдутували
цели ми дор три години.
Тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета Неделчо думаха:
- Ние не щем тука да стоим!
Искаме да си ходиме
по нашите мили домове.
Неделчо дума момчета:
- Аз съм нещо намислил,
хайде да го сториме.
Един от нас булка да сторим
при пашата ще го заведем,
да го пашата надари.
Неделчо за булка избраха
и го на булка сториха,
та го в Сливен пратиха
от паша дари да вземе.
Като при пашата влезе,
нисичко му се поклони
и на пашата продума:
- Пашо ле, пашо сливенска,
аз съм булка под було,
дошла съм да се оплача
от тоз Неделчо Чолака.
Вчера ми беше сватбата.
Той си пътища заварди,
всички сватбари избиха
само аз се отървах.
Паша си заповед даде
на неговите гавази:
" Всички пътища завардете,
Чолак Неделчо хванете!"
Нали е паша свободен,
на него му се доиска
с булка да се шегува.
Посегна да я прегърне -
булката излезе по-яка.
Извади сабя под було
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо сливенска,
аз не съм булка под було,
най съм Неделчо Чолака.
Я давай китка ключове
на горни, долни конаци.
Неделчо дума момчета:
- Грабете, добри юнаци,
кой колко може да носи.
Това са наши кярове,
това е наша Добруджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010