* * *

Хайдушка сватба

Чул ми се, прочул,
Чолак Неделчо,
че има големи кярове
в тази равна Добруджа.
Не ги Неделчо заведе
в тази равна Добруджа,
ала ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Ходили и се скитали,
цели ми девет години,
голи и боси тръгнаха,
жадни и гладни останаха
и никакви кярове нямаха.
Момчета думат Неделчо:
- Неделчо, драгоман войвода,
стана девет години
как из балкан скитаме,
голи и боси тръгнахме,
никакви кярове нямаме.
Нии искаме вече да си идем
в наш'те равни дворове!
Неделчо дума момчета:
- Девет години сте ме слушали
и сега ме послушайте.
Я хайде се съберете
да видим, холан, да видим,
на кого е тънка снагата
и му е бяло лицето -
него ще булка направим,
булка направим и пратим,
при Сливенския кадия,
от паша пари да иска.
Че ми се събрали, събрали
и са Неделчо избрали,
че му е бяло лицето,
че му е тънка снагата.
Неделчо си юнашка руба облече,
запаса чифте пищови,
окачи сабя френгя;
отгоре Неделчо облече
тази ми руба булчинска
и си при пашата отива,
и на пашата продума:
- Пашо ле, пашо сливенски,
пусто ти остало пашество
кат не можеш да хванеш
този ми Чолак Неделчо!
Вчера ми беше сватбата,
като през балкан минавах,
той ми сватбата превари
и ги до един изтрепа,
само си аз избягах.
Паша се много разсърди,
че си гавази извика
и ги в балкана изпрати -
жив Неделчо да уловят
и при него доведат.
Като войска в балкан замина
сама булка при паша остана.
Нали на паша се доиска
с булка да се шегува,
присегна да я прегърне,
че го булка улови
и го в земя удари,
че си роклята надигна
и си сабята извади,
и на пашата продума:
- Пашо ле, пашо сливенски,
сливенска кратуна,
не ми е булка с було пред тебе,
а е сам Чолак Неделчо,
я ми дай, пашо, ключове,
да си хазна отворя,
че имам вярна дружина -
с пари да ги задоволя!
И му главата отсече.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010