* * *

Хайдушка сватба

Паднала слана есенна,
услани гора зелена,
сал едно ми е останало,
едно дърво яворово,
и под него ми стояха
до седемдесет и седем,
и седем млади юнаци,
и седем сини байряци.
Чудят се, маят юнаци
как през Едрине да минат,
та никой да ги не познай,
че си са това юнаци,
юнаци видна дружина.
Колю и Мартин два бракя,
два бракя, до два близнака,
тям си им на ум е дошло
как щът Едрине да минат,
та никой да ги не познай
какви си хора минуват,
па си им тихо говорят:
- Дружина вярна, сговорна,
ний се сами усетихме
как ще Едрине преминем.
Хайде наред да гледаме,
гледаме и разгледаме
кому е бяло лицето
и му се черни очите,
и му сключени веждите,
лице на женско прилично -
него ще булка сториме,
сториме сватба горненска,
па ще при паша излезем
и булка ще му изведем
ръката да му целува.
Тогиз си на ред гледаха,
гледаха и разгледваха,
в Мартина очи опрели,
че му е бяло лицето
и му се черни очите,
и му сключени веждите,
лице на женско прилично.
Па си го булка сториле,
повеле сватба горненска,
засвири Колю с гайдата,
и пред сватба си вървеше.
Като в Едрине дойдоха,
излязло мало-голямо,
сватбата сеир сторила.
Един си на друг думале:
- А си виж сватба горненска,
никаква сваха да няма?!
Колю си сватба водеше
през Едриненска чаршия,
наред хората питаше
за пашовите конаци,
че ще булката изведе
ръката да му целува.
И хората му казваха
де се пашови конаци.
Сватба в конаци влизаше,
сеймене мегдан струваха,
де е пашата казваха.
Като при паша влязоха,
паша е на крак подскочил
ръка на булка подава,
булката да я целува.
Булка я не ще целува,
ала я назад обърна.
Па са го яко вързале,
руса му глава узеле,
хвърлиха дрехи сватбарски,
остаха в дрехи юнашки,
остри си саби вадеха,
с пушки си редом гърмяха.
Като сеймени видяха,
че не е сватба горненска,
един по един бягаха,
де кого срещат казваха:
- Бягайте, кардаш, бягайте,
на паша глава узеха,
едва си ния можахме
със душа да се отървем.
А пък юнаци хванаха,
демир сандъци сечаха,
жълти жълтици земаха,
телешки чанти пълнеха,
та са тогива излезле,
Стамбулски друми хванале,
право на Стамбул отишле
по дълбоките механи,
руйно си вино пиеха,
весело пролет чакаха,
кога се коса разсвири
и кукувица закука,
пак щът юнаци излязат
по тази Стара планина,
по хайдушките пътища
и дълбоките хълмища.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010