* * *

Хайдушка сватба

Прочули ми са й, прочули,
много големи кярове
във китна златна Добруджа.
Драгоман Чолак Неделчо,
той момчета събира,
момчета все неженени,
да нямат майки да плачат,
да нямат булки да жалят.
Не ги Неделчо заведе
във китна златна Добруджа,
най ги Неделчо заведе
във Сливенските балкани.
Ходили, хайдутвували,
никакви кярове нямали,
тръгнали гладни и жадни,
тръгнали голи и боси.
Момчета думат Неделчо:
- Ние не щем тука да седим,
искаме да си отидем
по нашите мили домове!
Неделчо дума момчета:
- Момчета, мили сговорни,
едного булка ще изберем,
в Сливен ще го изпратим -
от паша пари да вземе.
Гледали, избирали,
Неделчо за булка избрали
и го във Сливен пратили
от паша пари да вземе.
- Пашо ле, пашо сливенски,
вчера ми беше сватбата.
Като през Сливен минахме
Неделчовата дружина срещнахме.
Всички сватбари избиха,
сал мене жива оставиха,
дошла съм да се оплача
на тебе, пашо сливенски.
Нали е паша свободен,
рекъл с булка да се шегува.
Булката излезе по-яка,
че си пашата докопа.
- Пашо ле, пашо сливенски,
я дай китка ключове
от горни и долни етажи!
И си на момчета думаше:
- Момчета, верни сговорни,
вземайте кой каквот' може да носи
и си по домовете вървете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010