* * *

Хайдушка сватба

Зачули са се, прочули,
много големи кярове.
Чолак Неделчо драгоман
той си момчета събира -
да нямат булки да плачат,
да нямат майки да жалят.
Не ги Неделчо заведе
в тая равна Добруджа,
най ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Ходили, хайдутували,
цели ми девет години,
тръгнали боси и голи,
тръгнали гладни и жадни...
Момчета думат Неделча:
- Чоалак Неделчо драгоман,
не щем ний тука да стоим,
искаме да си отидем
по наш'те, холан, домове.
Неделчо дума момчета:
- Слушайте, вярна дружина,
едного булка да направим,
в Сливен да го изпратим
от паша пари да иска.
Решили и го сторили.
Чолак Неделчо драгоман,
него си булка направили
и го в Сливен изпращат.
Като при паша отива
и на пашата думаше:
- Я слушай, пашо сливенски,
ази съм булка под було,
вчера ми беше сватбата.
Този ми Неделчо Чолака,
всички пътища заварди,
че си сватбата посрещна,
всички сватбари утрепа,
само се ази отървах,
отървах, пашо, избягах.
Дошла съм да се оплача.
Бърже пашата нареди:
"В Сливенските балкани идете,
Чолак Неделча хванете,
жив го при мен доведете!"
Нали е паша свободен,
поиска с булка да се шегува,
посегна да я прегърне,
посегна да я целуне.
Булка по-силна излезе,
че си пашата улови,
че го в вземата удари
и на пашата думаше:
- Я слушай, пашо сливенски,
тук не е булка под було,
тук е Неделчо Чолака,
я давай, пашо, я давай,
я давай китка ключове,
отваряй горни и долни долапи,
че имам верни юнаци,
парици да им занеса.
Дорде Неделчо издума,
хей, и момчета пристигат,
той на дружина говори:
- Вземайте, верна дружина,
кой колко може да носи
и си по домове идете,
това е наш'та Добруджа,
това са наши кярове!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010