* * *

Хайдушка сватба

Паднала слана есенна,
послани гора зелена,
токо остана, остана
едно зелено яворче.
Под яворчето седяха
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем,
червено вино пиеха,
печено агне едяха.
Бре Петко, млада войвода,
на юнаци си говори:
- Юнаци, млади левене,
хайде се наред гледаме
кой ми на булка прилича -
кому е бело лицето
и тънки му са веждите
и черни му са очите,
и тънка му е снагата,
на булка да го направим,
па през Едрене да минем,
през Едренската чаршия.
Всички се наред гледаха,
Петко на булка прилича -
че бе му бяло лицето
и тънка бе му снагата,
па го на булка сториха,
сториха и направиха.
Па през Едрене минаха,
през Едренската чаршия;
никой ги не е познало...
Кога е било накрая,
при чифутската чаршия,
то ги чифути познаха...
Бързо при паша отишле
и на пашата казали:
- Да видиш, паша, да чуеш,
каква е сватба горненска;
не си е сватба горненска,
но си е сватба юнашка.
Паша потеря проводи
сватбата да си избият,
невяста жива да фанат,
при паша да га заведат.
Петко напреде вървеше,
ама си назад гледаше;
той си потеря съгледа,
па на другари говори:
- Хайде се назад повърнем,
потеря да си избием.
Па се назади върнаха,
и си потеря избиха.
Па са при паша отишле,
във пашините дворове.
Петко юнаци думаше:
- Надувай, гайдар, гайдата,
играйте хоро голямо,
аз ще при паша да ида,
на паша да се поклоня.
Па е при паша отишъл;
не му е ръка целувал,
но го за гуша уловил,
та му гръкляна измъкна
с бели-черни дробове.
Па се е Петко провикнал:
- Я ми, юнаци, влизайте,
вадете сабли френгии,
сечете нови сандъци,
пълнете чанти със злато.
Юнаци саби вадиха
та си сандъци сякоха,
пълниха чанти със злато
и далече са бегале,
та са край Дунав отишле.
Петко си пояс развърза,
па си юнаци превърза,
и през Дунав си преплава,
та са отишле, отишле
под това дърво високо,
та па са злато тръснале,
тръснале и разделиле.
Кому би шапка, кому две,
Петку три шапки удале,
че Петко всичко извърши!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010