|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка сватба
Зачули ми се, прочули
много големи кярове
долу ми, долу в Добруджа,
че взема Чолак Неделчо,
събра отбор млади другари,
в Добруджа да ги заведе.
Не ги завежда в Добруджа,
най ги Неделчо завежда
в Сливенските балкани.
Седели, хайдутували -
никакви кярове нямали.
Другари думат Неделчо:
- Неделчо, Чолак войводо,
седяхме, хайдутувахме -
никакви кярове нямаме,
останахме голи и боси,
останахме гладни и жадни.
Не щем вече да седим,
искаме да си ходим
по нашите мили домове,
при нашите мили домашни.
Неделчо дума другари:
- Другари верни, сговорни,
един от вази изберете,
на булка го направете,
в Сливена града изпратете,
там при пашата да иде!
Кого за булка да изберат?
избрали Чолак Неделчо,
на булка го направили,
в Сливена града изпратили.
Той при пашата отива
и на пашата продума:
- Пашо ле, пашо сливенски,
ази съм булка под було,
под було и под венчило.
Този ми Чолак Неделчо
всички пътища завардил,
всички сватбари той пръсна,
само се ази отървах,
при тебе, пашо, да дойда,
на тебе да се оплача.
Кат чу пашата тез думи,
бързо гавази повика
и на гавази продума:
- Гавази верни, сговорни,
бързо се всички сбирайте,
Сливенски балкан завардете,
Чолак Неделчо хванете,
жив го при мен доведете!
Гавази бързо отиват,
булка при паша остава,
нали е паша свободен
с булка да се шегува,
прегърна да я целуне,
най булка излезе по-яка,
че си пашата улавя,
в черната земя удря
и на пашата продума:
- Я давай, пашо, я давай
китни ми райски ключове
на долни, горни конаци,
че имам верни юнаци!
Пашата дава ключове,
че го Неделчо улавя
и му главата отрязва,
бързо другари той свиква
и на другари продума:
- Другари верни, сговорни,
вземайте пари, вземайте,
кой колко може да вземе,
че всички ще си ходим
по нашите родни домове,
при нашите мили домашни!
Това е нашата печалба,
това е нашата Добруджа!
Сухаче, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|