* * *

Хайдушка сватба

Вълчан на Стайко думаше:
- Стайко ле, верен другарьо,
паднала е слана есенеска,
на гора листа опадали,
и на полето тревата,
тук ще ни, холам, изловят,
като мишки ще ни изгорят,
как ще през Габрово да минем,
ще ни пашата угади?!
Стайко на Вълчан дума:
- Вълчане, верен другарин,
и туй ли да те уча,
тази е лесна работа,
ти имаш лице моминско,
тебе ще булка да правим,
а пък аз, Вълчане, млад зет,
Михалчо - младо деверче,
дружина ще бъдат сватбари,
голяма сватба ще вдигнем
и тъй през Габрово ще минем.
Думали са и сторили го,
Вълчан - млада булка,
Стайко - млад зет,
Михалчо - младо деверче,
а дружината - сватбари.
Голямата сватба са вдигнали,
вървяли, що са вървяли,
на край Габрово стигнали,
там седеше черно циганче,
то си сватбата спряло,
и на Михалчо дума:
- Михалчо, младо деверче,
що щеш тука, Михалчо,
с тази сватба лъжовна,
лъжовна, не истинска,
сватба без жени не бива,
тази е сватба хайдушка,
Вълчан и Стайко двамата,
с тяхната верна дружина!...
Михаил дума циганче:
- Мълчи, циганче, не думай,
да не те Стайко зачуе,
ще ти главата отреже.
Дорде Михалчо издума,
циганче при паша отиде
и на пашата си дума:
- Пашо ле, пашо габровска,
ти като седиш на стола,
от нищо хабер нямаш ли,
от тука сватба да мине,
сватба не, сватба лъжовна,
лъжовна, не истинска,
Стайко и Вълчан двамата,
с тяхната вярна дружина.
Паша на заптие дума:
- Я си пушките окачете,
Стайко и Вълчан уловете,
тук при мен ги доведете.
Дорде пашата издума,
Стайко при пашата довтаса,
и на пашата дума:
- Пашо ле, пашо габровска,
ти като седиш на стола,
дали ти живот дотегна,
я си главата наведи,
да не ти снагата окървавя
и твоите златни килими,
със сиромашка мъка правени.
Паша на Стайко дума:
- Стайко ле, млада войвода,
молба ще ти се помоля,
само ме жив остави,
ще ти харижа, харижа,
сараите със ханъмките.
Стайка на паша дума:
- Пашо ле, пашо габровска,
аз не съм куче габровско,
габровски кучки да водя,
я си главата наведи,
да не ти снагата окървавя
и твоите златни килими
със сиромашка мъка правени.
Паша на Стайко дума:
- Стайко ле, млада войвода,
молба ще ти се помоля,
само ме жив остави,
ще ти харижа, харижа,
парите със сандъците.
Стайка на паша дума:
- Пашо ле, пашо габровска,
аз не съм твоя хамалин
да ти парите разнасям,
я си главата наведи,
да не ти снагата окървавя
и твоите златни килими
със сиромашка мъка правени.
Дорде Стайко издума,
като се наляво завъртя,
доде се надясно обърне,
само пашата остана,
на паша глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010