* * *

Хайдушка сватба

Та чули ми се, прочули,
много големи кярове
там долу в Добруджа.
Неделчо Чолак войвода,
той си момчета събра -
да нямат майки да желаят,
да нямат булки да плачат.
Не ги Неделчо заведе
там долу в Добруджа,
а ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Три години там са живели,
тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчетата думат Неделчо:
- Я хайде да си па идем,
по нашите мили домове!
Неделчо дума момчета:
- Хайде да се събере ме,
едного булка да правим.
И те се събрали (2)
и Неделчо за булка избрали
и го при пашата изпратили.
И като при пашата отиде,
и на пашата думаше:
- Я слушайте, паша сливенски,
аз съм булка под було,
дошла съм да ти се оплача
от тоз Неделчо Чолака.
Вчера ми беше сватбата,
всички си сватбари той изби,
само ази се отървах,
дошла съм да ти се изплача.
Кат зачу паша тез думи
бърже си хабер изпрати
и на гавази думаше:
- В Сливенски балкан идете
и Неделчо Чолака хванете,
жив при мене доведете!
Като булка при паша остана
и на него му се доиска
с булка да се пошегува.
И присегна да я прегърне.
Бръсна Чолак войвода,
извади ножче острено
и на пашата думаше:
- Тук не е булка под було,
тук е Неделчо Чолака.
Я давай бързо, я давай,
я давай китка ключове
от горни и долни конаци,
че имам верни юнаци,
парите да им занеса.
Тогаз Неделчо Чолака
бързо си хабер изпрати
при неговите юнаци
и на юнаците думаше:
- Вземете всичко, момчета,
това се нашите кярове
това е нашата Добруджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010