* * *

Хайдушка сватба

Що беше пролет, мина се,
настана есен студена,
паднаа слани, снегове,
по гора шума паднала.
Из гора слели юнаци
се със зелени байряци.
Най-напред иде Стайкоте,
Стайкоте, млада войвода,
па на дружина думаше:
- Дружина, верни сговорни,
сите се редом гледайте,
кому е лице моминско
да му е сърце юначко,
да стане млада невеста,
а нийе млади сватове;
да минем града Филибе,
Филибе и низ Пазарджик,
да ойдем равна София,
да видим паша софийски;
три пъти прати потера,
три пъти прати летоска
на тая гора зелена
да хване Стайко войвода
с триесе и пет дружина!
Не можа да ни излова,
да му идеме на нодзе,
да видим, що че направи?
Се го дружина слушаа,
сите се редом гледаа,
кому е лице моминско,
да му е сърце юначко!
Стайку е лице моминско
и му е сърце юначко -
той че да бъде невеста!
Тогай се Стайко премени,
облаче рухо моминско
и везе цвекье еринско,
та си се Стайко накити,
та стана млада невесто.
А неговите дружина -
станаха млади сватове.
Та си низ гора слезнаа,
низ стред Филибе минаа;
никой си Стайко не позна,
защо е Стайко войвода.
Тогай си дошли сватове,
низ стред Пазарджик минаа;
никой си Стайко не позна,
защо е Стайко войвода.
Тогай станаа сватове,
та у София дойдоа
у пашините конаци.
Редом ръка цалива,
Стайкоте млада войвода,
на пашините конаци,
та си аризмо събира.
Щото беше пашата
не може да го познае,
защо е Стайко войвода.
Тогай излели сватове
низ пашините конаци,
низ стред София вървеа.
Никой си Стайко не позна
защо е Стайкоте войвода
с триесе и пет дружина.
Вири ми ветри духнаа,
на Стайко дулак подигна,
та го видело циганче.
Оно си Стайко познава,
защо е Стайко войвода.
Веднъг на паша казало:
- Пашо ле, пашо честити,
три пъти пратиш летоска
по тая гора зелена
да хванеш Стайко войвода
с триесе и пет дружина,
не може да го уловиш!
Ете ти Стайко на нодзе.
Щото е млада невеста,
това е Стайко войвода,
щото са млади сватове,
това са нему дружина!
Веднъга прати пашата
сегмене млади левене:
- Скору сватове върнете!
Да дойде Стайко войвода
еднъж да ми се поклони!
Що ми се сгоди воз джебо,
сичкото че му арижем!
И сегмене го слушаа,
веднъг сватове върнаа.
Триста са души събраа
софийски млади сегмене
да хванат Стайко войвода.
Стайко си тогай думаше:
- Дружина верни сговорни,
щом улезнеме у паша,
у пашините конаци,
вийека назад гледайте -
аку портите затвора,
веднъг ми дулак свалете,
веднъг ми сабля додайте!
Па стойте, сеир чинете,
какво се ръка цалива
по пашините конаци!
И дружина го слушаа.
Щом налезнаа дружина
у пашините сарае,
дружина назад гледая,
сегмене, що че работа -
веднъга порти затвориа.
Щото му беа дружина,
на Стайко дулак свалиа,
остра му сабля дадоа;
стояа, сеир чиниа,
какво се ръка цалива
у пашините сарае.
Ка се завъртя Стайкоте
на лево и па на десно,
низ тия млади сегмене,
до триста души паднаа
Тогай се качи Стайкоте
на високите чардаци,
дето седеше пашата,
та па на паша говори:
- Пашо ле, пашо честити,
три пъти прати летоска,
три пъти прати потера
да хванеш Стайко войвода
с триесе и пет дружина.
Ете ти Стайко на нодзе!
Тия са моя дружина.
Гледай ги, пашо от чардак,
какви са млади момчета!
Подай си глава на вамо,
постилкя да не кървавим,
да видиш Стайко войвода,
че много питаш за него!
Тогай си махна Стайкоте,
руса му глава отсече,
равни му двори поплени.
И тамо три дни седеа
у пашините конаци.
А софийските гавазе
един не смеа да дойде
да види Стайко войвода,
че е паша погубил.
Тогай си Стайко отиде
и си дружина разпрати;
се им иманье подели,
секой си дома отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010