* * *

Хайдушка сватба

Рано ми слана паднала,
по-рано преди Кръстовден,
послани млади юнаци
се със зелени байряци.
Ванаа слани, снегове,
и тия студни дъждове.
Стайчо войвода говори:
- Дружина, верни сговорни,
чуйте ме мене, дружина,
що чем да думам, дружина!
Хванаа слани, снегове,
и тия студни дъждове,
бре, айде да си идеме
на свои наши дворове,
от студи че изгинеме!
И дружина го слушаха,
та събраха дружина,
а Стайчо си им говори:
- Дружина, верни сговорни,
през Солун да си минеме,
не може да си минеме,
секи че да ни познае,
защо е Стайчо войвода
със седемдесе айдуци!
Под Солуна да си минеме,
не може да подминеме!
Над Солун да си минеме,
не може да си минеме.
Събирайте се дружина
над вода да си гледаме!
та лице да огледаме.
Кому е мъжко сърцето,
и па моминско лицето,
невеста че го праиме,
та сабат че праиме
през Солун да си минеме,
та никой да се не сети,
защо е Стайно войвода
със седемдесе дружина!
И дружина го слушаа,
та се над вода гледаа.
Сите си лице видоха,
никому мъжко сърцето,
ни па моминско лицето.
Ка прийде Стайчо войвода,
кога си лице огледа,
нему е мъжко сърцето
и па моминско лицето.
Него невеста правиха,
млад Стране - младо деверче.
Тогай си Стайчо говори:
- Дружина, верни сговорни,
ковете кони с кирия,
та товарете дарове,
ленени мъшки дарове,
ленени и копринени!
И дружина го слушаа,
хванаа кони с кирия,
та товариа дарове,
ленени мъшки дарове,
ленени и копринени.
Па си пойдоа дружина
по тия равни друмове.
Кога при Солун прийдоха,
па си през Солун минаа,
никой ги, море, не позна,
защо е Стайчо войвода
със седемдесе дружина,
секи ги рече сватове.
Кога си накрай излезли,
усреща им е циганче,
циганче, църно катунче.
Оно Стайчо те познало,
защо е Стайчо войвода
са седемдесе айдуци,
през Солун града минува.
Веднъг на конак отърча,
на Солунските конаци,
та па на паша казуе:
- Пашо ле, пашо солунски,
ти седиш, пашо солунски,
на солунските конаци
на тия меки душеци,
Стойчо войвода минува
през Солун града голема
са седемдесе айдуци,
са седемдесе дружина!
Паша си прати джелате
Стайчоте да си повърна,
з дружина да го повърна,
на паша ръка да цуне,
що му се у джеп намери,
се че да си ю ариже.
По-скоро са го върнали,
върнали Стайчо войвода.
А Стайчо си тио говори:
- Дружина, верни сговорни,
кога у конак бидеме,
у солунски конаци,
кога у конак лезнеме,
аку си порти бре удра,
да удра, да ги затвора,
остър ми калъч додайте,
та па се ничком слагайте!
Аку ли порти не удра,
не удра да ги затвора,
вийе се тогай не бойте,
секи си весел бидете!
Кога си Стайчо улезна
у солунските конаци,
налезнали са дружина
до седемдесе дружина,
веднъг се порти удрили,
удрили, та затворили
и Стайчо дума продума:
- Бре фала вийе, дружина,
остър ми калъч додайте,
та па се ничком слагайте!
Остър му калъч додали.
Ка везе Стайчо войвода,
остър си калъч везело,
три пъти се е преклонил,
и Стайчо се е развъртел
у солунските дворове,
триста души веднъг погуби.
Та па си Стайчо излезна
на солунските конаци,
на високите чардаци,
та па на паша говори:
- Пашо ле, пашо солунски:
ти сакаш да ме погубиш,
подай си, пашо, главица,
че махнем с остра бричница,
че сечем тебе главица,
да не кървавим постилка!
Па махна с остра бричница,
отсече пашу главица,
погуби паша солунски.
Та па си Стайчо говори:
- Дружина, верни сговорни,
сред двори огън кладете!
Дружина си го слушаа,
сред двори огън кладоа,
па изнесоа имане,
пашино гнило иманье;
та са си три дни делили
пашино гнило иманье,
делили и разделили.
Тогай си пойде войвода,
та си дружина поведе,
та си през Солун минува.
Никой не смее да дума,
да дума, да си продума,
защо е Стайчо войвода.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010