* * *

Хайдушка сватба

Де се е чуло видяло
сред зиме гръмеж да гръми,
сред лято слана да слани,
та посланила сланата,
на всичка гора шумата.
Чуди се Вълчан войвода -
къде да дене юнаци.
Петко байрактар продума:
- Море, Вълчане войводо,
я ми се грижум не грижи.
Наред юнаци нареди,
нареди в лица погледни.
Кому е женско лицето,
да му е мъжко сърцето.
Него невяста ще сторим
и от нас двама девери,
и от нас стари кумове.
Девет гайди ще писнат,
до три тупана ще тупнат,
отвъд София ще минем,
никой не ще ни познае,
пашата да ни не види.
Вълчан юнаци нареди,
нареди ги, в лице погледна.
Петково лице най-женско,
а пък му сърце най-мъжко -
него невяста сториле.
Право в София отишле,
в София при паша голяма.
Петко на паша думаше:
- Де гиди, пашо сливенска,
де гиди, пашо търновска,
я ми се, пашо, наведи
ръката да ти целуна.
Ай, че се паша излъга,
невяста не позна,
че си ръката подаде,
невяста да я целуне.
Тя му ръка не целуна,
извади сабя френгия,
та му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010