* * *

Хайдушка сватба

Есенна слана паднала,
изгори слана, опари,
на полето тревата,
на гората листата.
Сал едно дърво остана
дето се, холам, крепи.
Велковта вярна дружина
кат се под дърво събраха,
един си на друг викаха:
- Сега е момент удобен
турците да ни изловят,
да не главите изрежат.
Велко на Стайко думаше:
- Стайко ле, сербез българино,
я слушай, Стайко, послушай,
какво ще ти аз кажа!
Я хвърляй дрехи юнашки,
обличай дрехи овчарски,
овчарски, каракачански,
нарами кривак овчарски,
Солуна града да идеш,
в солунската механа,
дет са турците събират
да чуеш, Стайко ле,
дали говорят за нази.
Кат зачу Стайко тез думи,
захвърли дреи юнашки,
облече дрехи овчарски,
овчарски, каракачански,
нарами кривак на рамо,
в Солуна града отиде,
в солунската механа,
дет са турците събират.
Между турците седна,
поседя час два,
никой си Стайка не позна.
Нарами кривак на рамо,
от механа излезе
и на дружина викаше:
- Дружина, вярна сговорна,
нищо не се говори за нази.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010