* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, прочули,
много големи кярове
долу бе, долу Добруджа,
Чолак Неделчо драгоман.
Той си момчета събира,
момчета все неженени,
да няма майки да плачат,
да няма булки да жалят.
Не ги заведи Неделчо
долу ми, долу Добруджа,
най ги заведи Неделчо,
в Сливенските балкани.
Три години там са седели,
ходили, хайдутували,
никакъв кяр са нямали.
Тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета думат Неделчо:
- Не щеме ний тук да седим,
искаме да си отидем
по наш'те мили домове.
Неделчо дума момчета:
- Момчета, верни събратя,
я се всичките сберете,
един за булка изберете!
Тогаз се всички събират,
Неделча за булка избират
и го при паша изпращат.
Като при паша отиде
и на пашата говори:
- Пашо льо, пашо сливенска,
ази съм булка под було,
вчера ми беше сватбата.
Чолак, Неделчо, драгоман
всички пътища завардва,
всички сватбари избиви,
само аз успях, избягах,
и дойдох да се оплача!
Жив Неделча да хванете,
да му главата отрежете.
Нали е паша свободна,
на паша му се доиска
с булка да се шегува,
присегна да я прегърне,
прегърне, още целуне.
Булката излезе по-яка,
като си паша допипа
и го в земята удари,
и на пашата говори:
- Пашо льо, пашо сливенска,
аз не съм булка под було,
а най съм Чолак Неделчо,
Чолак, Неделчо драгоман.
Я казвай, пашо, я казвай
горни и долни конаци,
я давай китка ключове!
И на момчета извика:
- Вземайте, млади момчета,
кой колкот може да носи,
това са нашите кярове,
това е златна Добруджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010