* * *

Хайдушка сватба

Посъбра Неделчо, посъбра,
все отбор млади юнаци,
че ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани,
да ходят, да хайдутуват.
Ходиха, хайдутуваха,
девет години скитаха,
на десетата година,
другари думат Неделчо:
- Неделчо, Чолак драгоман,
Неделчо, страшен хайдутин,
ний искаме да си идем
при наш'те мили домове,
при наш'те майки и бащи,
при наш'те мили невести!
Чуди се Неделчо, мая,
какво да стори, направи.
Най-после той си намисли,
един до друг да ги строи,
да ми се всички огледат -
кой има лице моминско
и носи сърце юнашко,
него невяста да сторят.
Този ми Чолак Неделчо,
той има лице моминско,
той носи сърце юнашко,
него невяста сториха
и при паша изпратиха.
Като при паша отиде
и се на паша оплака:
- Пашо льо, пашо ефенди,
днеска ми беше сватбата,
този ми юнак Неделчо
всички ми сватбари пресрещна
на всички им глави отряза,
само се ази отървах,
дошла съм да се оплача!
Паша гавази посъбра,
па ги в Балкана изпрати,
Чолак Неделчо да търсят.
Този ми Чолак Неделчо,
той на пашата продума:
- Пашо льо, пашо ефенди,
аз не съм булка под було,
а най сам Чолак Неделчо,
Чолак драгоман, хайдутин,
я казвай, пашо, я казвай,
я казвай китки ключове,
на горни и долни сараи.
Ако ключове не дадеш,
очите ще ти извадя,
главата ще ти отрежа.
Че му ключове подава,
на горни и долни сараи
като на сараи отключва
и на момчета продумва;
- Вземайте кой колкот' може да носи
и мене не забравяйте,
Чолак драгоман, Неделчо,
от таз Златна Добруджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010