* * *

Хайдушка сватба

Събрали ми се, събрали
дор седемдесет юнака,
дор осемдесет левента
на Ирин-Пирин планина,
на юнашката могила,
на хайдушкото кладенче.
Ходили, що са ходили -
добър си кяр придобили.
Паднала й слана голяма,
изгори гори и поля,
и на полето тревата,
и на гората листето,
попада листе от гори...
Момци под байряк седяха,
зелена гора сечаха,
силни огньове кладяха,
печено агне ядяха,
руйно си вино пиеха
и люта върла ракия.
Всичките ядат и пият,
Стайко млада войвода -
нито яде, нито пие,
на дружина вярно думаше
- Дружина вярна, сговорна,
като ядете, пиете,
на сърцето пада ли ви?
На мойто сърце не пада -
сношка ми ферман довтаса
от Рила върла планина,
от юнашката могила,
от хайдушкото кладенче.
Паднала й слана дебела,
изгори гори и поля,
и на полето тревата,
и на гората листето,
паднали листе от гора...
Как щем, кардаш, да с'идем,
като ще минем, поминем
през Габрово, село голямо,
през Габровските поляни,
че габровчани ги казват,
твърде юнаци - левенти!
Като ядете, пиете,
споредом се в очи гледайте -
кой има лице моминско,
кой има сърце юнашко.
Че ми са яли и пили,
пак се в очи гледали -
Стайкова братец Иванчо,
той има лице моминско;
Стайко млада войвода,
той има сърце юнашко.
Дигнали сватба голяма,
ален ми байряк - деверю,
чифте пищови - зълвите,
тънка ми сабя - кръстница,
пушка бойлия - кръстнику...
Вървяли, що са вървяли,
досред Габрово отишли,
габровци са излезли
юнашка сватба да гледат,
юнашка сватба левентска.
Наред са ръка целували;
като накрая излезли,
Стоян млада войвода
със седемдесет юнака,
със осемдесет левента,
той си Стайка опозна,
и на дружина думаше:
- Бре, що стоите, дружина,
то не е сватба юнашка,
ами е сватба хайдушка -
Стайко и Иванчо двамата!...
Че се дружина спуснала,
че ми ги, холан, излови,
назад им ръце извиха,
с тънки ги ремъни свързаха;
че ги на конак караха.
Иванчо Стояну думаше:
- Стояне, млада войвода,
недей ме, брате, издава,
ще ни млаи кайдисат,
язък е, брате, за нази,
за нашта скъпа младина!
Стоян си Иванча не слуша,
не слуша и не погледна;
че ги в конаку вкараха,
и ги пред съдник изправи,
Стоян съднику приказа.
Иванчо батю си думаше:
- Мильо братец Стайко льо,
де ти остана юнашство?
Стайко отдире стоеше
и на две се стени вгледваше,
тежка си снага разтърси,
че си ремъни изскъса,
тенка си сабя извлече -
на дясна страна посегна,
я на лява погледна,
току ми остал съднику
и Стоян млада войвода!...
Стайко Стоянум думаше:
- Стояне кардаш, бре юлдаш,
нел' ти се, кардаш, молеше
мильов ми братец Иванчо -
да не ни, кардаш, издаваш,
че ще ни млади кайдисат,
язък е, кардаш, за нази,
за нашата скъпа младина...
Ама сега какво да те правя?
Къс по къс ще те насека,
и по търнища накача -
да те ядат орли, гарвани...
Стоян на Стайка думаше:
- Стайко льо, млада войвода,
не ме къс по къс ти режи,
не ме по търници качи
да ме ядат орли, гарвани,
най ми, Стайко, отрежи
едната ръка - дясната,
единът крак - левиов,
едното око - дясното,
да ходя, брате, да прося,
и да ти юнашество приказвам!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010