* * *

Хайдушка сватба

Падна ми слана есенна
между Петровден и Кръстовден.
Вълчан се чудом чудеше,
как ще си чета преведе,
през Пловдив града голяма,
в Родопите да отиде.
Вълчан си момчетата събра
на хайдушката поляна.
Вълчан на момчета думаше:
- Момчета, верни другари,
слушайте какво ще ви кажа -
кой ще ми иде у Пловдив,
у Пловдив града голяма,
при нашия конак бай Слава.
Бай Сава на нас да намери
девет ми коня със самари,
самари, чифте чували
и седемдесет ката за зълви.
Един ми кат булчински дрехи,
пудра, червило, гиздило,
една ми жълта бъклица.
Никой се не наемаше.
Диньо ми баш байрактара,
той се към Вълчан обърна,
и на Вълчан думаше:
- Тази работа е за мене,
ази нея ще свърша.
Диньо ми се облече,
със скъсани каракачански дрехи,
удари кривак на рамо,
замяза на каракачанин
и си към Пловдив потегли.
Само му Вълчан продума:
- Пътя си, Диньо, ще гледаш,
разговор със турци да нямаш.
Диньо у Пловдив отиде,
право у бай Славови влезе.
Бай Слав Диньо като видя,
той на Диньо продума:
- Турците вази търсят,
пък ти си на крака сам дошъл.
Диньо на бай Слава продума:
- Мене ме Вълчан проводи,
ти, байно льо, да ни намериш,
девет ми коня със самари,
самари, чифте чували,
седемдесет ката за зълви,
един ми кат булчински дрехи,
пудра, червило и гиздило,
една ми жълта бъклица.
Бай Слав на Диня продума:
- Много е багажа, Диньо,
не мога всичко да ти намеря,
турците ще ме усетят,
девет ми коня самари,
чифте чували ще ти намеря,
и булчинските дрехи,
пудра, червило, белило
и жълтата бъкница,
а за зълви не мога да ти намеря,
защото турците ще ме усетят...
Диньо си кураж не загуби,
само на бай Слава продума:
- Достави, бай Славе, багажа,
аз ще другото намеря.
Диньо ми от там тръгна,
от дюкян на дюкян ходеше,
дрехите той купи,
във бай Славови ги занеси.
Бай Слав конете приготвил,
дрехи в чували сложиха
и на конете натовариха
Конете един след друг вървяха,
първия Диньо поведе,
пое пътя за Стара планина.
Щом до хайдушката поляна достигна,
с хайдушко рогче изсвири.
Вълчан на момчета продума:
- Нкой от тук да не мърда,
аз ще видя да не е измама,
турците да ни измамят,
измамят да ни изловят.
Вълчан щом Диня видя,
с хайдушко рогче знак даде.
Всички момчета излязоха,
като вълчета на хайдушката поляна.
Вълчан на момчета думаше:
- Всичко е, момчета, готово.
Всичко се облякоха с женски дрехи,
сложиха пудра, червило, гиздило.
Вълчан на момчета продума:
- Един от друг се гледайте,
кой има лице моминско,
него за булка ще изберем.
И Диньо ми се облече
в булковски дрехи.
Сложи пудра, червило, гиздило.
Вълчан на момчета продума:
- Кръшно ми хоро завийте.
Завили и заиграли,
много им премяната мязала.
Вълчан на момчета продума:
- Пушки в чували сложете.
Вълчан взима бъклица,
той ще е кръстника.
От там ми сватба потегли,
за Пловдив града голяма.
Вълчан на момчета продума:
- Ако ви някой попита,
какво носите у чували,
вие на него кажете,
че пътя ни е много лош,
на булката чеиза носим.
Сватба на край града стигна,
кръшно ми хоро завиха,
завиха, още заиграха,
пловдивски моми се ловяха,
ловяха и пущаха, една на друга думаха:
- Какви са тия моми горненки,
пръстените ни изкрадоха,
а пък гривните ни счупеха?!
И жените една от друга си думаха:
- Тежко им горко на таз майка,
дето си е дала чедото,
на таз сватба горненска...
От там сватба потегли,
сред града отива,
кръшно ми хоро завили,
завили и заиграли.
Всичко излязло сватба да гледа,
пък булката и годеника,
отиват у кръчмите,
чекмеджета издърпват,
всичките пари взимат,
пукната пара не оставят
и при сватбари отиват,
и със очи шийреци дават,
сватбата да потегли.
Таман от града сватба излазя,
кръчмари се от кръчми върнали,
що чудо да видят -
всичките им пари звемати
и те при паша отиват,
и на пашата думат:
- Таз сватба не е горненска,
а най е Вълчан войвода!
Пашата потеря събира
и на потеря дума:
- Като сватбата настигнете,
да не сватбарите разсърдите,
на сватбарите ще кажете,
че пашата хатър му останало,
дето булката ръка не му целунала,
и ви моли да се върнете
ръка да му целунете.
Таман сватба от града излазя,
потеря сватба настига,
и на сватбари думали:
- Пашата хатър му останало,
дето булката не му целунала,
и иска да се върне, ръка да му целуне.
Сватбари със очи шийрет си дадоха
и се назад сватба повръща.
Сред града като отидоха,
кръшно ми хоро пак завиха,
завиха и заиграха.
Булката и годеника,
те при пашата отиват.
Булката на паша дума:
- Пашо, ръка да те целуна,
че хатър ти останало.
Пашата на булка думаше:
- Повдигни си булко булото,
лицето ти да видя.
Булка на паша думаше:
- Не мога було да вдигна,
защото нямам прошка от кръстник.
Нали се паша заяди
и на булката думаше:
- Подигни го, подигни го, да те видя!
Булка се много ядоса,
извади сабя от кръста
и на пашата думаше:
- Я си подай, пашо, главата,
да не ти оцапам миндери,
че миндери ми се свидят.
Паша се молба молеше,
но молбата не помогна.
Че му главата булка отряза,
отряза и навън излязоха.
От коне пушки стовариха
всеки си пушката взима,
спокойно града минаха,
и си в Родопите отидоха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010